Скубех тревата в настървен порив, като обезумяла, за да се докопам до пръстта отдолу. Не ме интересуваше фактът, че вчера си бях направила маникюр в коафьорския салон и ако Нели ме видеше какво правех, щеше да получи удар. Ноктите ми сега бяха набити с пръст – черни, твърди дъги в рязък контраст на розова кожа с кралско синьо. Знаех какво трябва да направя.Когато най-накрая загребах заветната шепа, седнах на колене. Разтреперих се от вълнение. Земята в дланта ми бе рохкава и леко влажна на допир. Доближих я към лицето си; както обикновено, мирисът ѝ навлезе в ноздрите ми – остър, сладък и неус...
