Пловдив, 1985Всичко започна с тъпото главоболие. Сигурно ще си кажете, че е нормално за студентка в Химическия да я цепи главата след цял ден провеждане на различни по естество експерименти. И понякога, да си кажа правичката, си беше истина; днес обаче това досадно явление беше изключително коварно, гризеше ми мозъка по доста по-различен начин. Сякаш свределът на бормашина бавно се завинтваше от двете страни на слепоочията ми.Бе Петък. Седях на пейката в градината пред сградата на университета след часовете и пушех поредния миризлив фас, докато чаках най-добрата ми приятелка и коафьорка Нели...
